При анализа на данните трябва да се има предвид, че статистическата грешка може да бъде доста съществена, още повече в период на отслабнал инвеститорски интерес.
Друг важен фактор, който може да доведе до прибързани заключения при сравнения с други страни, е неотчитането на ефекта на бизнес цикъла. България е сред страните, които последни влязоха в техническа рецесия – едва през първото тримесечие на 2009 г., когато кризата вече беше започнала да се проявява видимо в повечето страни-членки на ЕС (виж Графика 1).
Първите страни, които усетиха охлаждането на икономическата активност бяха балтийските републики, Ирландия и Исландия още в средата на 2008 г., докато повечето западно- и централноевропейски страни (с изключение на Полша) влязоха в рецесия през четвъртото тримесечие на 2008 г.
В България и Румъния свиването на реалния сектор започна със закъснение от около едно тримесечие спрямо еврозоната. Подобен лаг, макар и по-слабо изразен, съществува и при капиталовите потоци. По този начин в контекста на започващото в момента съживяване на световната икономика се създава измамното усещане, че инвеститорският интерес към България е много по-слаб отколкото е в други догонващи страни, в случай че не се отчете ефектът на бизнес цикъла.
Графика 1: Ефектът на бизнес цикъла (натиснете, за да видите в пълен размер)
Източник: Industry Watch по данни от Евростат
Влияние, особено по отношение на ПЧИ, оказва и динамиката на пазара на недвижими имоти. България заедно с Ирландия и балтийските републики е сред страните с най-голям спад на жилищните цени на годишна база – около 26% годишно през първото тримесечие на 2010 г. Очакванията за допълнителна дефлация на реалните активи или задържане на цените около текущите им нива вероятно разколебават част от потенциалните чужди инвеститори в недвижима собственост.
Една от съществените разлики между България и други догонващи страни от ЕС е консервативната фискална политика в периода 2000-2009 г. Фискалната стабилност оказва положително влияние върху цената на външното финансиране и притока на чужди капитали. Средно за последното десетилетие България отчита бюджетен излишък от близо 1% от БВП, докато в рамките на същия период Румъния регистрира дефицити от средно около 3% от БВП. Само Естония успява да поддържа по-ниски нива на държавен дълг от България, докато паралелно с това регистрира подобни като размер фискални излишъци.
Ето защо е твърде вероятно влошаването на фискалната позиция на България и неочакваното удвояване на дефицита до 3,9% от БВП според европейската методология през 2009 г. да доведат до нарастване на рисковата премия за страната, а оттам и до увеличаване на желаната от чуждите инвеститори възвръщаемост от вложения в местната икономика, което би рефлектирало в допълнително отслабване на капиталовите потоци – ефект, който ще се проявява и в следващите няколко месеца.
Една от възможните причини за отрицателните преки инвестиции през февруари тази година е структурата на привлечените чужди капитали. През последните девет години най-голям инвеститорски интерес имаше към операциите с недвижими имоти и финансовия сектор, вложенията в които нарастваха средно с 44% и 28% годишно (виж Графика 2). Глобалната финансова криза оказва непропорционално силно влияние в посока свиване на тези дейности. По този начин част от чуждите инвеститори неминуемо са отчели нетна загуба от своите инвестиции в страната, което в крайна сметка се отразява върху агрегираните данни от платежния баланс.
Графика 2 (натиснете, за да видите в пълен размер)
Източник: Industry Watch по данни на БНБ
Друга възможна причина за отрицателните преки инвестиции в страната е напускането на страната от някои чужди инвеститори, които разпродават придобитите в предкризисния период активи въпреки текущо ниските пазарни оценки. Част от купувачите на тези проблемни активи са местни фондове, разполагащи с ликвидни средства или достъп до заемен ресурс. Наличието на вторичен пазар на активи и възможност за „излизане" от инвестицията е важна предпоставка както за функционирането на финансовата система, така и за привличането и задържането на външни инвеститори в по-дългосрочен план.
Активността на правителството през последните месеци по „преследване на корумпираните", което, от своя страна, често включва и разследвания за „икономически престъпления", има спорен ефект върху сантимента на инвеститорите. От една страна, спазването на законите, прозрачността на работата на държавата и наказването на нарушителите на правилата са предпоставка за по-високо доверие в дадена икономика в дългосрочен план.
В същото време обаче трябва да се отчете, че инициативите към момента се ограничават до стартиране на действия от страна на изпълнителна власт и прокуратура, но все още без ефективни присъди. Много от разследванията намесват и сериозни (големи) чужди инвеститори, като това създава известна правна несигурност и риск от бъдещи преследвания. Последните намерения на правителството пък относно изплащането на дивиденти за дълъг период (вместо реинвестиране на печалбата и на практика увеличаване на капиталовото участие в местните дружества) – като случая с ЕРП-тата – директно биха намалили нетните преки инвестиции в отчетите, което пък ще влоши, макар и „на книга", статистическите данни.
Фундаменталните фактори, които ще определят динамиката на преките чуждестранни инвестиции в страната в следващите няколко месеца и години, са свързани с подобрението на бизнес средата. България се класира на десето място от 27 страни в Източна Европа (в т.ч. бившите съветски републики) според доклада на Световната банка „Doing Business", като изпреварва всички свои непосредствени съседи (Гърция, Турция, Румъния, Сърбия) с изключение на Македония по привлекателност на бизнес средата. В този ред на мисли, България е в по-добра изходна позиция за привличане на външен инвестиционен интерес от повечето свои регионални конкуренти, при условие че овладее бюджетния дефицит и избегне сценарий с фискална дестабилизация през 2010 г.