Депозити

Публикувано от Dnevnik.bg

Темпът на увеличение на просрочията по кредитите отново започва да се ускорява, след като през последното тримесечие на миналата година се забави. Това показват данните на БНБ към края на март 2010 г.

Според тях през първото тримесечие имаме увеличение с 1.22 процентни пункта на темпа на нарастване (спрямо последното на 2009 г.) на заемите с просрочие над 90 дни. Предходното тримесечие изменението е било с 0.44 пр.п.

В края на март делът на необслужваните заеми достига 7.3%, а заедно със забавените над 30 дни - 15.3 на сто. През второто и третото тримесечие на миналата година нарастването на показателя е било съответно с 1.11 пр.п. и 1.36 пр.п. (на тримесечна база).

Данните според част от банкерите са доказателство, че се запазва скоростта на увеличение на просрочията. Така също продължава да нараства и делът им. Отчетеното намаление на ръста през последното тримесечие на 2009 г. по думите им се дължи на "голямото предоговаряне и преструктуриране" на заеми тогава, което леко изкривява данните.

Според други банкери обаче в последните месеци се наблюдава намаляване на темпа, с който растат просрочията по кредити на бизнеса, и е на път да се оформи като тенденция. "Новата генерация" влошаващи се заеми нарастват с по-бавни темпове в сравнение с просрочията в началото на кризата у нас през 2009 г.

Тогава най-бързо и най-силно засегнатите сектори като строителството и имотите започнаха да изпитват затруднения в обслужването на задълженията си, обясни пред "Дневник" банкер, пожелал анонимност.

Подобрение при обслужването на заемите от началото на годината има в бизнеси от експортния сектор, чиято активност е обвързана с поръчки и търсене от външните пазари, обясниха банкери.

В последните дни излязоха и няколко положителни за икономиката макроданни - Агенция "Митници" обяви ръст на годишна база на приходите от ДДС от внос, пети месец продължава и тенденцията на нарастване на износа.

Качеството на корпоративните кредити се влияе от секторното представяне на отделните браншове в икономиката. Те първи реагират на промени в бизнес цикъла – влошаване или подобрение. При банкирането на дребно – ипотечни и потребителски кредити за физически лица, просрочията започват да се проявяват на по-късен етап.

Първо бизнесът и фирмите започват да усещат намаление на поръчки, свиване на пазари, на парични обороти и печалби, в резултат на което се стига до намаляване на заплати и съкращаване на работна ръка.

При възстановяването е налице същата последователност на процесите и затова подобрението при този тип кредити се наблюдава на по-късен етап. Към момента в банкирането на дребно не може да се каже, че се наблюдава забавяне на темпа на нарастване, обясниха банкери.

Други шефове на банки обаче смятат, че на този етап е рано да се говори за обръщане на тенденцията. Наистина бизнесите от експортния сектор, както и от нецикличните сектори са в по-добро състояние от останалите, но все още бизнес средата е неблагоприятна, обясниха те.

Освен това трябва да се има предвид и ефектът от предоговарянето и преструктурирането на заемите, което банките правят, и също допринася за подобряването на данните, допълниха те.

За спадащия темп на увеличение на просрочията трябва да се отчитат и мерките, които БНБ предприе в началото на миналата година. Става въпрос за промените в Наредба 9 за оценка и класификация на кредитите на банките.

С тях централната банка увеличи срока за класифициране на един заем като "загуба" от 90 дни на 180 дни закъснение в обслужването му. По думите на банкери предоговарянето се прави с клиенти, които са жизнеспособни и изпитват временни затруднения в условията на криза.

Именно в резултат на тези промени е и наблюдаваната разлика в ръста на просрочията през първото тримесечие на 2009 г.

Според прогнозите на икономисти (предимно чужди) от края на миналата година именно 2010 г. се сочеше като най-трудната за банковия сектор заради нарастването на необслужваните заеми. Прогнозите за пика им се движеха между 13 и 15%. Към края на март тази година обемът на необслужваните над 90 дни и тези, които са загуба, е 3.8 млрд. лв