Депозити

Публикувано от Dnevnik.bg

Европейската централна банка (ЕЦБ) стана първата монетарна институция, повишила основната лихва от началото на кризата насам. Според анализаторите решението й е противоречиво. Ясно е обаче, че периодът на изключителни евтини кредити за банките приключва.

В края на миналата седмица лихвата беше повишена с 0.25 базисни пункта до 1.25%. ЕЦБ започна да я сваля в средата на 2008 г., за да отговори на икономическото забавяне, причинено от кризата.

Основната причина за вдигането на лихвата е непрестанният ръст на инфлацията в еврозоната. Индексът на потребителските цени в съюза достигна 2.6% през март при целева граница на ЕЦБ от 2%.

Растящите цени на петрола и хранителните суровини оскъпяват стоките и услугите и в останалите развити икономики, но засега централните им банки не предприемат затягане на паричната политика. Това се дължи както на различните икономически реалности, така и на разминаване в политиките на отделните институции, пише "Файненшъл таймс".

Защо беше изпреварен Фед

Федералният резерв (Фед) на САЩ например следи т.нар. същинска инфлация, която изключва промяната в цените на хранителните продукти и енергоизточниците и следователно е значително по-ниска. Това обаче не е единствената причина ЕЦБ да изпревари Фед, което между другото се случва за първи път от създаването на европейската институция.

Американската централна банка е на мнение, че в икономиката на страната все още има доста свободен капацитет. Това се дължи на факта, че безработицата е доста по-висока от равновесното състояние на пазара.

В същото време свободният капацитет на европейската икономика не е толкова голям, тъй като безработицата на континента се повиши сравнително по-малко. Според някои анализатори в Европа вече се наблюдават известни ограничения в предлагането.

Много важно за централната банка е да прецени кога е дошъл точният момент за повишаване на основния лихвен процент. От една страна, стои опасността от ускоряване на инфлацията - ефект, който се получава след период на разхлабена парична политика. От другата, са банките, потребителите и цялата икономика, които могат да бъдат засегнати при преждевременно вдигане на лихвата.

Рисковете от инфлация в ЕС са по-големи от тези в САЩ

Според моментните прогнози на растежа икономиките на САЩ и еврозоната ще нараснат с около 3-4% през настоящата година. Рисковете във валутния съюз обаче са значително повече, като се имат предвид дълговите проблеми на държавите от периферията. Това означава, че потенциалната опасност от увеличението на инфлацията е по-голямо в еврозоната.

Има обаче два сценария, при които стратегията на ЕЦБ може да се обърка. Първият включва продължаващ ръст на петрола до значително по-високи стойности. При това стечение на обстоятелствата потребителите ще бъдат засегнати или от директното повишение на инфлацията, или от евентуалното решение на централната банка да продължи да увеличава лихвата. И двата варианта заплашват да изпратят икономиката на еврозоната в нова рецесия.

Вторият риск засяга въздействието на паричната политика върху държавите, засегнати от дълговата криза. Президентът на банката Жан-Клод Трише даде да се разбере, че не е напълно удовлетворен от мерките на правителствата от общността за овладяване на ситуацията.

Новият курс в политиката на централната банка показва нежеланието й да продължава да спасява държавите членки от собствените им грешки. С действието си ЕЦБ балансира между страните от периферията и тези от центъра, които могат да си позволят по-високи лихви.

"Испания, Гърция, Португалия и Ирландия отговарят за по-малкоот 20% от БВП на еврозоната, така че очевидно фокусът на ЕЦБ е върху други държави", коментира Маршел Александрович, икономист от Jeffries International.

Периферните страни от еврозоната ще са по-засегнати от новите лихви

Иронията в случая е, че ефектът от повишението на лихвата ще се усети повече в задлъжнелите членки на съюза, отколкото в икономически стабилните държави. Това се дължи на факта, че ипотеките са обвързани повече с дългосрочните лихви в страни като Франция и Германия, а се влияят от краткосрочните в Испания и Португалия.

В Испания например около 90% от ипотечните заеми са обвързани с краткосрочните лихвени проценти, коментира Фернандо Фернандес, професор по икономика от IE Business School в Мадрид, цитиран от "Уолстрийт джърнъл". Това означава, че повишение от 0.75%, което се очаква до края на 2011 г., ще добави близо 1000 евро на година към средната вноска по ипотека в страната, изчислява той.

ЕЦБ може да омекоти ефектите, като продължи да осигурява неограничена ликвидност на банките в тези държави. Това обаче може да се окаже недостатъчно. Няколко държави в общността са изправени пред криза с платежоспособността, а не липса на ликвидност. Повишението на лихвата ще увеличи проблемите им и централната банка няма как да опровергае това.

"По-високата лихва няма да задуши възстановяването в периферията, нито ще влоши състоянието на  публичните финанси в региона. Решението на централната банка обаче няма и да подобри живота на хората от тези държави. Нормализацията на паричната политика ще задълбочи различията в рамките на валутния съюз", коментира Карстен Бржешки, икономист от ING, пред АП.

Ефектите от повишението на лихвата засега ще са минимални, тъй като по думите на Трише действието ще е еднократно. ЕЦБ трябва да е много внимателна през идните месеци, тъй като засега не може да се каже със сигурност дали решението й е правилно или не. Със сигурност обаче то е обвързано с редица рискове.