ЕГЛ - най-накратко за нея може да се каже, че показва какво би било нарастването на сумата в края на периода, ако лихвата не се тегли. Т.е. тук сумата се олихвява сложно. Така възниква въпросът как всъщност се изчислява тя. Банките прилагат основно четири начина на начисляване на лихвата - на падеж, авансово, на края на определен период и ежемесечно.
На първо място ще разгледаме варианта за изплащане на лихвата на падеж. Изплащането на лихвата на падеж означава, че тя ще бъде начислена в края на периода. Ако депозираната сума е за срок от 1 година, лихвата ще бъде начислена в края на 12-я месец, а ако е за 3 години – съответно в края на 1-та, 2-та и 3-та. Лихвата не се прибавя към сумата за олихвяване през следващия период, т.е. олихвява се една и съща сума за целия период на депозита. Това е т.нар. „метод на простата лихва”. По този начин се пропуска ефектът на т.нар. „лихва върху лихвата” и изплатената от банката сума (главницата плюс всички лихви за целия период) е по-ниска.
Банките предлагат още три начина за олихвяване на вложената сума.
Нека разгледаме първия от тях – авансовото начисляване. Той заема почти 11% от офертите на банките и характерното за него е, че полагащата се лихва може да бъде получена авансово (предварително, преди изтичане на определения срок), но не по-рано от 1 месец след откриването на депозита.
Следващия начин, който предлагат банките за начисляване на лихвата, е на края на определен период. В някои случаи то е просто, а в други сложно. Като цяло начисляването на лихва в края на определен период не е особено разпространено.
Последният начин, който се прилага, е ежемесечно начисляване на лихвата. По своята същност именно това е сложното олихвяване. Чрез него се постига споменатия ефект на „лихва върху лихвата”.